Аутлет е магазин за останала стока от минали колекции на дадена марка. Така всеки средностатистически човек ще си обясни думата, като я чуе. Всъщност едно от значенията на тази дума спрямо речника на Кембридж означава метод, чрез който могат да бъдат изразени емоции, енергия или способности.
В новата си изложба Outlet – OK?, Онник Каранфилиян за пореден път изразява себе си, своето виждане за света и за живота. Той е разказвачът на съвременния живот, участва активно в него, но наблюдава и отстрани, какво се случва с хората и най-вече с младото поколение. Модернизацията е завладяла човека, губейки себе си в желание за притежание на хора, предмети и чужди животи. Това провокира да се говори с всякакви изразни средства, а при Онник са – офорт, суха игла, акватинта, мецотинто, релефен печат, компютърна графика. Изключително разнообразие от похвати и техники, с които усещаме богатството на изразния език на автора.
Неговото творчество е символно. Всяка фигура, чертичка и дума са на правилното място, за да може зрителя да прочете разказа. Както Любен Дилов – Син споделя: „Без изключение всяка негова изложба е част от голям и вълнуващ разказ, със собствена драматургия, основана на обрати, сблъсък и развитие на характери. С ярки сюжети, развиващи се в дълбочина – на авансцената на платното и в заден план. И във времето, и в пространството.“
Думата Outlet означава и отдушник, което също може да се интерпретира в предстоящата изложба, защото се вижда, че е от душа, оставил е душата си в нея и ви я показва. Тази изложбата е „отдушник“ на темите, които винаги са го вълнували. Някои от тях вече са „говорени“, други ги е доразвил, а трети са изцяло нови. Минало, настояще и бъдеще се сливат в едно, митология, ренесанс и попарт вплетени със символното значение на животни, птици и предмети се завързват във възела на живота.
Онник Каранфилян разбира играта на живота. Аксиния Джурова го определя прекрасно в нейно интервю с Онник : „Тази игра при Онник се олицетворява с въжето и неговите възли. „ Възлите, които сами си връзваме, в които се оплитаме и цял живот се мъчим да разплетем. Тръгваш по право въже, после стигаш до неговите криволици, сплитания и ако си съумял да ги разчетеш, отново си се озовал на правия път.““
