Светът в графиките на Людмил Георгиев е загадъчен, пълен с неочаквани Видения. Художникът ни води в необичайни посоки, измерения, места, тръгнали от неговата емоция и разум.

Визуално примамливи, без да бъдат ясни докрай като време, пространство, предметност, неговите творби разказват истории, споделят с нас един човешки спомен, извикват сетивни усещания, но разчитат и на интелектуалния ни опит.

Като в съновидение някои образи – камък, лодка, хвърчило, луна – се открояват, докато други са неуловими като видения. Авторът ни дава едно усещане за ден и нощ, Вода и суша, за сезон и дом. Почти долавяте тишината на нощта, движението на Вятъра, тежестта на камъка, топлината на циганското лято, покоя на водата, самотния блясък на луната. Сякаш в тях е въплътена някаква неизпитана тайна.