изкуството на литографията и офорта
8 юни – 14 юни 2021
Вернисаж: 8 юни (вторник), от 16 до 19 ч.
Западноевропейската графика има вековно развитие и от десетилетия е обект на колекциониране дори от български почитатели на изкуството на графиката. Сред най-ярките личности, натрупали огромна лична графична колекция с творби на западноевропейски майстори, е Богомил Райнов. През 1987 г. той дарява 303 графични отпечатъка с всички значими имена от Гоя до Пикасо в ХГ „Димитър Добрович“ в Сливен. Днес – там и в колекцията на Националната галерия, се съхраняват най-ярките образци на европейско графично изкуство, които макар и рядко, се представят в различни експозиции и се радват на зрителски интерес.
Въпреки това изкуството на графиката у нас често се маргинализира и от публика, и от колекционери. От една страна това се дължи на неговите специфики – хартията и тиражирането, а от друга, може би и основна – същностното неразбиране на графиката като процес на направа и като средство за материализиране на творчески идеи. Изложбата „Западноевропейската графика и изкуството на литографията и офорта“ се явява тъкмо в този контекст и има за цел не само да представи пред публиката графики, съхранявани в български частни колекции, но и да очертае спецификите на две от техниките, които са ползвани най-често от европейските майстори през XIX век – литографията и офорта, а днес се определят като класически графични техники, с които работят и множество съвременни български артисти.
Литографията може да се разглежда в два аспекта: като репродукционен печатен метод и като технология за създаване на оригинално графично произведение. Открита в самия край на XVIII век, през следващото столетие се превръща в най-популярния печатен способ. Създават се многобройни печатници за бърз, лесен и евтин начин за тиражиране на периодични издания, карикатури, илюстрации, книги, плакати, както и репродукции на известни живописни и стенописни творби. Интерес към каменния печат, проявяват артисти като Домие, Гоя, Дьолакроа, Пикасо, Дали, Лотрек, Миро, Муха, Мунк, давайки нов израз на литографският печат.
Като графична техника офортът се появява малко след гравюрата на дърво в Европа – в началото на XVI век. Според гледната точка на Джорджо Вазари, родината на дълбокопечатните техники е Флоренция, имайки предвид приноса на Масо Финигуера (1426 – 1464), но днес изглежда почти сигурно, че родината на офорта е Германия. Тенденцията за гравиране на метал с киселини е въведена от оръжейници, със специфичната цел да се декорират оръжия и брони, а първият който използва този метод, за да направи печатна форма е Даниел Хопър от Аугсбург.
Настоящата експозиция е опит да срещне публиката с тези две изключително популярни техники и чрез визуални примери да разкрие възможностите, които те дават на художника при реализирането на различни творчески идеи. В допълнение към това, на 12 юни (събота) от 10 ч., в галерията ще се проведе творческо ателие и лекционен блок, в които най-любопитните ще имат възможността да се срещнат с експерти в изкуството на графиката и да разширят своите знания за технологичните процеси в литографията и офорта, за материалите, които се употребяват, за спецификите при реставрация на творби, изпълнени в тези техники, както и любопитни подробности за историческото развитите въобще на изкуството на литографията и офорта.
Изложбата се реализира от галерия „Графикарт“ и е част от образователния проект „Изкуството на графиката – традиции и съвременност“, финансиран от Министерство на културата.
Събитията се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.
