6 февруари 2025 г, София. Имало едно време Алиса в страната на чудесата… Малко момиченце пада в заешката дупка и преминава в един чудноват и необикновен свят, изпълнен със свои правила и разбирания. Това е разказът за Алиса, но ние днес ще ви разкажем за Аника, която попада в „градините“ на Людмил Георгиев. Самата Аника носи чудното име на друга приказна героиня и ще ни разкаже за своите преживявания в света на графиката. Тя е само на 10 години и рисува от дете, родила се е с любов и талант към визуалните изкуства, а сега е решила да го сподели и с нас.
Аника е дъщеря на композитора Ясен Козев и Гергана Турийска, поетеса, певица, автор на изключително популярния проект „Пощенска кутия за приказки“, а Людмил Георгиев е един от най-известните съвременни графици на България. Аника попада в света на графиката съвсем случайно когато един ден влиза в ателието на Людмил Георгиев. Разглеждайки негови готови графики от първия му цикъл творби „Моите градини“, обсъждайки и учейки се от неговия опит, тя се озовава с няколко графични листа в ръце, на които Людмил е поставил първия отпечатък от пресата. За онзи момент Аника си спомня, че когато Людмил й дал листата тя веднага видяла цветовете, които иска да сложи. „Все едно си напълних шапката с цветове и си я сложих на главата. Като я махнах после, те бяха завинаги вече в съзнанието ми. Същото е и с нотите, когато свиря на пиано.“, обяснява тя. Людмил й дава основата, а Аника сама продължава и завършва тези творби с помощта на сухия пастел. Ето така в нашата история Аника ще създаде един различно многоцветен прочит на познати вече за нас графични творби.
Имаме удоволствието да Ви поканим на откриването на изложбата „Аника в градините на Людмил“, за да открием заедно как една импулсивна колаборация между двама творци сътворява двете половини на едно цяло. Вернисажът ще се проведе на 12 февруари 2025 г. от 18:00 часа в галерия Графикарт на ул. Златовръх № 50 в столицата.
В предстоящата изложба ще видим поразително как едно десет годишно дете без да е видяло завършените творби на Людмил Георгиев поема в същата творческа посока като него, доказвайки че децата усещат интуитивно хората около себе си. Аника навлиза в познатите „градини“ на Людмил и стъпва върху неговата почва, за да посади нови лехи от цветно вдъхновение. Отново ще припомним за „Моите градини“ на Людмил Георгиев и тяхната символика – създаване на нещо ново, на нещо лично и съкровено. Градините като символ на сътворението и началото пасват идеално в света на едно дете, защото то е създадено да създава. Децата често идват, за да подредят объркания свят на възрастните и да им покажат отново „пътя“ – така Аника ще прокарва алеи от червени, зелени, жълти и невероятно пъстри цветове, за да доразгърне цветовата гама на Людмил Георгиев и да сътвори нови графични листа. Тя пречупва неговия личен свят с нови форми и създания, за да покаже колко пъстър може да е той и че трябва да му се наслаждаваме с детска радост и искрено любопитство.
И за да открием приликите и разликите в творбите на двамата творци – наред с графиките на Аника в арт пространството на галерия Графикарт ще бъдат подредени и оригиналите от цикъла „Моите градини – I“ на Людмил Георгиев, които макар и цветни „носят“ мътнотата и тежестта на порасналия човек, оттенъка на ежедневието и на битието…
Тази необичайна колаборация ни показва, че човек трябва да бъде оставен да се променя свободно под влиянето на децата в живота му и никога да не забравя, че вътре в него живее едно дете, което винаги има нужда да бъде прегърнато и обсипано с любов.