Стефан Марков (1940 г. – 2000 г.) е роден в гр. Бургас. Завършва Художествената академия със специалност „Графика“ през 1967 г. при Евтим Томов, а в ранните му младежки години негов учител е известният бургаски художник Петко Задгорски. Първата си награда от национална изложба печели една година след завършването на художествената академия през 1972 г., а след това получава още много авторитетни награди – както български така и международни. През 1986 г. получава голямата награда на Съюза на българските художници „Борис Ангелушев“, сребърни плакети от Международното биенале на графиката във Варна (1991 и 1997 г.), почетни дипломи от Международния конкурс „Ел Ферол“ в Испания (1989 и 1991 г.), призът на журито от Графичното биенале в Маастрихт-Холандия (1993 г.) и специалната жури-награда от Международното триенале на графиката в Кайро (1997 г.). Правил е множество самостоятелни изложби – „Хитсучи“ в Нигата, Япония; „Норд-Ест“ в Париж и Овер-сюр-Оаз, Франция; софийската „Ирида“, „Стубел“. Произведенията му са показвани още в Русия, Германия, Австрия, САЩ, Финландия, Швейцария, Португалия.

Работи като художник в списание „Лик“ от създаването му през 1965 г. до закриването му през 1992.  Известен е и със своите великолепни илюстрации на “Кентърберийски разкази” и “Записки по българските въстания”, както и с илюстрирането на книгите на бургаския писател Петър Бобев.

На негово име има учредена награда – плакет за млад график – „Стефан Марков“, която се връчва от Съюза на българските художници на ежегодната изложба „Малки графични форми“.