21.10 – 5.11.2021 Галерия „ГрафикАрт“ имаше удоволствието да представи изложба с избрани графики и рисунки на художника с дългогодишен творчески път Петър Чуклев. За да изпитаме причудливия заряд в произведенията на Петър Чуклев, нужно е да се въоръжим с онова чисто детско любопитство, което да ни подтикне смело да поемем по мъдрия път на времето …
Цялата публикация „ПЕТЪР ЧУКЛЕВ | ВРЕМЕОБРАЗИ | Изложба графики и рисунки“
24 юни – 30 юни 2021 Вернисаж: 24 юни (четвъртък), от 16 до 19 ч. Японизмът е специфичен термин, който служи за назоваването на важен феномен, проявил се ярко и белязал развитието на западноевропейското изкуство. Става дума за процеса, при който японското изкуство оказва влияние върху изкуството на Европа през втората половина на XIX век. …
историческо развитие и смисъл 16 юни – 22 юни 2021 Вернисаж: 16 юни (сряда), от 16 до 19 ч. Латинският израз „ex libris“ се превежда като „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“ и служи за назоваване на малка графична творба, която може да бъде изпълнена в различни техники и има функцията на своеобразен …
изкуството на литографията и офорта 8 юни – 14 юни 2021 Вернисаж: 8 юни (вторник), от 16 до 19 ч. Западноевропейската графика има вековно развитие и от десетилетия е обект на колекциониране дори от български почитатели на изкуството на графиката. Сред най-ярките личности, натрупали огромна лична графична колекция с творби на западноевропейски майстори, е Богомил …
изложба на български възрожденски щампи от частни колекции 31 май – 6 юни 2021 Вернисаж: 31 май (понеделник), от 16 до 19 ч. Началото на графичното изкуство по днешните български земи, според изследователите, трябва да се търси в изкуството на щампата от първата половина на ХIХ век. Гравюрата на дърво е първата позната ни графична …
Навярно увлечени от ницшеанския възглед за миналото като гнездо на разрухата, в което не може да бъде заченато едно по-състоятелно бъдеще, умореният декаданс на Европа от ХIХ век достига до своеобразно отричане на историческото. Това съвсем естествено генерира процес на саморазправа с миналото чрез унищожение. Ернст Гомбрих си спомня, че в това време „отливките на стари произведения на изкуството [използвани до този момент с учебна цел] бяха изхвърляни през прозореца и разбивани в един закъснял ритуал на освобождение“. С други думи, както изтъква Дейвид Лоуентал – светът е навлязъл в епоха, в която „нищо не трябва да бъде ценено толкова дълго, че да стане старо“.
В своя литературен шедьовър „Тъгата на ангелите“ писателят Йон Калман Стефансон пише с проницателността на мъдрец: „Гребем в пробита лодка с прогнила мрежа и се готвим да ловим звезди“. Tази своеобразна сентенция сякаш описва и работата на художничката Христина Младенович, която съвсем по детски мнозина зоват просто Храстче. Работа, в която изпод ръката ѝ се раждат безполови същества. Същества-тела. Тела с два крака, за да имат всякога свободата да си тръгнат от нас. Да ни напуснат или да се завърнат към нас. Тела, които докосват с две ръце, за да могат да ни обгръщат в прегръдката си, когато имаме нужда от нея. Тела с ръце и нозе, и с две големи човешки очи. Очи като звезди, които разбират, съ-чувстват, обичат, съ-страдават.
