изложба на български възрожденски щампи от частни колекции

31 май – 6 юни 2021

Вернисаж: 31 май (понеделник), от 16 до 19 ч.

Началото на графичното изкуство по днешните български земи, според изследователите, трябва да се търси в изкуството на щампата от първата половина на ХIХ век. Гравюрата на дърво е първата позната ни графична техника, използвана въобще за създаване на печатно произведение върху хартия. Печатното изображение от дървена печатна форма се нарича ксилография. Този обобщаващ термин изразява същността на съвременната технологична интерпретация върху дърво и буквално означава изображение, създадено върху дървена форма. Печатната форма представлява дървено блокче, изготвено според определената технология. В зависимост от направата на печатната форма, гравюрата на дърво се класифицира в два раздела – „надлъжна“ и „щорцова“.

Според една от тезите, както и останалите графични техники, дълбокопечатната гравюра навлиза в България XIX век. Началото е заложено с гравюри изработени във Виена. „Стематография“ на отец Христофор Жефарович е първата известна книга със светско съдържание , илюстрирана с гравюри на мед, дело на Жефарович и на Томас Месмер. Георги Стоянович зограф, родом от Свищов е автор на най-старата подписана и датирана, разпространявана самостоятелно дълбокопечатна гравюра изработена от българин  – „Панорамен изглед на Дечанския манастир с неговите култови, представителни, жилищни и стопански сгради с близката им околност “.

Други изследвания сочат, че първите щампи у нас се явяват още в началото на ХIХ век като своеобразен „пътен спомен“ от поклоннически пътувания до Атон и Светите земи. Тази своеобразна „сувенирност“ на щампата е принесена и в българските манастирски средища, където се създават щампарски ателиета. В тях сръчни монаси се превръщат и в първите майстори-графици и създават множество щампи, които поклонници от различни краища отнасят в домовете си. Предвид религиозната тематика на щампата, както и нейното тиражиране, тя се обособява в един особен обект на изкуството, чието изследване и до днес е съпроводено с множество трудности по отношение на определяне на произход, датировка, авторство, реставрация. Но затова пък и до желан обект на колекциониране, който може да бъде видян в множество частни колекции.

В настоящата експозиция публиката има възможност да се срещне с някои интересни примери на щампарското изкуство у нас от XIX век, които са и своеобразни свидетелства за отношението на тогавашното общество към света на образите. Свят, фокусиран изключително върху религиозното.

В опит за по-същностно проникване в изкуството на българската възрожденска щампа е организиран и блок от занимания, в които всеки желаещ ще може да се включи в събота 5 юни от 10 ч. в галерия „Графикарт“. Ще започнем с работно ателие на Емануела Ковач, която ще ни разкаже за материалите и техниките за гравиране, а сетне реставраторката Кристина Белева ще ни въведе в проблемите на реставрацията на подобни творби. А в заключение – изкуствоведската Рамона Димова ще ни разкаже за историческото развитие на щампата у нас, за темите и спецификите, за авторите и ателиетата.

Изложбата се реализира от галерия „Графикарт“ и е част от образователния проект „Изкуството на графиката – традиции и съвременност“, финансиран от Министерство на културата.

Събитията се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.