историческо развитие и смисъл

16 юни – 22 юни 2021

Вернисаж: 16 юни (сряда), от 16 до 19 ч.

Латинският израз „ex libris“ се превежда като „из книгите на…“ в смисъл „от библиотеката на…“ и служи за назоваване на малка графична творба, която може да бъде изпълнена в различни техники и има функцията на своеобразен личен подпис на притежателя на една книга. Най-често той се монтира от вътрешната страна на корицата на книгата и играе ролята на личен печат на собственика ѝ. Онова, което отличава екслибрисът от обикновената графика е преди всичко неговата функционалност. Той-няма за цел да бъде единствено носител на естетически качества и творческа идея, а има за задача да изрази, макар и лаконично, най-важните характеристики на личността, притежаваща една книга.

Постепенно изкуството на екслибриса се превръща в своеобразна колекционерска страст и се обособява изключително като обект на събирателство, изгубвайки своята функционалност. Днес екслибриса е в основата на множество изложби и конкурси, защото той е не само лесен за трансфериране поради малкия си размер, но и е носител на изящество, което привлича многобройна публика. Нещо повече – относително ниските му цени го обособяват и като желан обект на притежание.

Елементите на класическият екслибрис са текстът „ex libris“ (който може да бъде заменен от „ex biblioteka“ (из библиотеката на…), „ex musicis“ („из нотите или музикалните издания на…“) и т.н. Възможно е екслибрисът да съдържа само изображение и име на собственика на библиотеката. Или да е текстови – без изображение. Друг важен детайл в съдържанието на е надпис с името на собственика (пълни имена или само инициали). И на третият същностен елемент е образът, който обикновено говори за отношението на художника към личността, интересите или професията на притежателя на книгата, неговият характер, социално положение и др.

Според изследванията на историците на изкуството в България указването кой е собственикът на дадена книга става модно още през XIX век, главно под руско и немско влияние. Сред първите запазени художествено изработени екслибриси е този на Харалампи Тачев. Той е публикуван в книгата на Андрей Протич „Ева“ (1907). Художникът Васил Захариев и неговите ученици Преслав Кършовски, Бинка Вазова, Анна Крамер-Бехар и Миша Попова имат съществен принос в засилената поява на художествено изработени екслибриси през 1920-те и 1930-те години. Въпреки традициите в изкуството на екслибриса Първата национална изложба на екслибриси в България е проведена чак през 2002 г., а сред съвременните му майстори трябва да бъдат посочени имената на  Борислав Стоев, Стоимен Стоилов, Онник Каранфилян, Николай Янакиев, Веселин Дамянов – ВЕС.

Изложбата „Екслибрисът – историческо развитие и смисъл“ цели да разкаже на публиката в детайли за този важен дял от графичното изкуство. Да приведе зрителите през магията на финия образ, през изяществото на линията и богатството на смисъла, които разкрива изкуството на екслибриса. В допълнени към това на 19 юни (събота) от 10 ч. сутринта в галерия „Графикарт“ ще стартира поредната творческа лаборатория, в която гостите ще могат сами да направят свой екслибрис и да се запознаят със спецификите на опазването на екслибриса като графично произведение, с неговия исторически развой и смисъл.

Изложбата се реализира от галерия „Графикарт“ и е част от образователния проект „Изкуството на графиката – традиции и съвременност“, финансиран от Министерство на културата.

Събитията се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.