24 юни – 30 юни 2021

Вернисаж: 24 юни (четвъртък), от 16 до 19 ч.

Японизмът е специфичен термин, който служи за назоваването на важен феномен, проявил се ярко и белязал развитието на западноевропейското изкуство. Става дума за процеса, при който японското изкуство оказва влияние върху изкуството на Европа през втората половина на XIX век. Рефлексии от него можем да видим в творчеството на художници като импресионистите Едгар Дега, Едуарад Мане, Клод Моне, на постимпресионисти като Ван Гог, на модернисти като Тулуз-Лотрек. Една от основните причини за това е изкуството на японската гравюра укийо-е, която не само е придобила популярност в родината си, но и е започнала да „пътува“ по света, разкривайки непознати до този момент фрагменти от образния свят на далечната Страна на изгряващото слънце.

Думата укийо-е служи не, за да означи техниката на изпълнение на този вид графичен отпечатък, а неговият тематичен обхват и стилови белези. В превод думата се разбира като „животът тук и сега“ или казано в синхрон с европейския начин на възприемане на света – картини от ежедневието. Първите гравюри укийо-е принадлежат на Хишикава Моронобу (1618 – 1694) и ако допреди неговото явяване японската гравюра служи преди всичко за отразяване на религиозни сцени и ритуален опит, то с работата на Моронобу – на преден план се явява делникът с неговата обикновеност, повторяемост, интимност.  Казано с други думи – с гравюрите укийо-е се полагат основите на светското изкуство в Япония. Те стават изключително популярни, и точно като българската възрожденска щампа придобиват масовост, започват да присъстват във всеки дом, а всеки пътешественик из тези далечни екзотични земи отнася със себе си лист укийо-е. Тъкмо това е пътят, по който подобни гравюри достигат до Европа и впечатляват с образността си множество артисти. Още в началото на ХХ век гравюрите укийо-е се превръщат в обект на колекциониране.

В технологично отношение японската гравюра укийо-е може да бъде монохромна или цветна. Според експертите една от най-ярките отличителни черти на японската гравюра е изключително фините преходи от светло към тъмно. Тази богата нюансировка се нарича бокаши и се ползва преди всичко при изобразяването на небето и водата, а в основата ѝ стои употребата на водоразтворими пигменти, при които насищането на цвета се регулира много лесно. Още повече, когато цветовете се нанасят не с валяк, както е характерно за европейската гравюра, а с фини четки, позволяващи много по-фино разработване на отделните планове в композицията и детайлите.

Гравюри укийо-е днес се съхраняват и в България. За съжаление те остават сравнително непознати за българската публика, а в основата на това е преди всичко липсата на изследователи на този тип графика. Въпреки това те предизвикват и колекционерски интерес и сред български почитатели на изкуството. Изложбата „В магичния свят на укийо-е“ е опит знанието за укийо-е да бъде доведено до по-широк кръг публика. Да доведе до жива срещи с графични отпечатъци, които пренасят в образи знанието за една далечна и екзотична чувствителност и отношение към света. Да доближи публиката до Япония, нейните нрави и хилядолетни културни традиции.

А в събота, 26 юни от 10 ч., в галерията ще се проведе и работилници за гравюра и лектория, в която любителите на изкуството ще могат да чуят интересни подробности за реставрацията на прословутата японска хартия, както и още любопитни факти за историческото развитие на укийо-е и за големите японски художници отдали живота си укийо-е.

Изложбата се реализира от галерия „Графикарт“ и е част от образователния проект „Изкуството на графиката – традиции и съвременност“, финансиран от Министерство на културата.

Събитията се провеждат при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп.